След като на мача миналата седмица видях как Тевес последва примера на съотборника си Емануел Адебайор и отиде да дразни феновете на бившия си отбор, се замислих за футбола, морала, Английската Висша Лига и джентълменството. И ме връхлетя споменът за Бербатов, който миналата година, след като цял мач беше освиркван от феновете на Тотнъм, когато вкара гол, не показа радостта си в знак на уважение към бившия си клуб.

Критиците на Бербатов и в Англия, и в България са много. Една от най-често срещаните критики е, че Бербатов нямал лидерски качества. Дали наистина е така? Размишлявах над този въпрос и стигнах до извода, че за разлика от повечето случаи този път критиците на Берба имат право. Не. Бербатов не е лидер. Бербатов никога няма да скочи да бие фен, както го направи Кантона. Бербатов никога няма нарочно да контузи противник и да сложи край на кариерата му, както го направи Рой Кийн. Бербатов никога няма да изпълни пряк свободен удар, докато съперникът построява стената си, както го направи Райън Гигс. Бербатов никога няма да спре топката с ръка, както го направи Анри и със сигурност никога няма да е*е п*тката майна на съдията, както се заканваше Стоичков.

Светът се променя, футболът се променя, променя се и Премиършип. За добро или за лошо. Според мен е по-скоро за добро, но няма как да не забележа и негативните неща. Например симулациите. Някога (преди десет, дори пет години) симулациите абсолютно не се толерираха. Не само от противниковите играчи и публика, ами и от собствените. Сега вече лежането по терена е редовна практика. Някога футболът беше игра за обикновените хора, а не бизнес или хоби на американци, руснаци и азиатци. Едно време футболните фенове преценяваха по това какви играчи са привлечени или ще бъдат привлечени и каква тактика избира треньорът дали ще го бъде любимият им тим или няма да го бъде. Сега на футболните фенове им се налага да учат икономика, за да могат да преценят дали отборът им ще успее да плати дълговете си или ще фалира.

Какво стана с английския футбол? Не останаха ли Роби Фаулърци, които да признаят на съдията, че дузпа срещу тях не е имало и след това нарочно да не я вкарат? Май не останаха. Или поне почти не останаха. Аз се сещам за един – Димитър Бербатов.

Предполагам, че всички сте чували мисълта: „Ръгбито е игра за простаци, която се играе от джентълмени. Футболът е игра за джентълмени, която се играе от простаци”. До скоро ме изумяваше колко крайни в оценките за Бербо са и журналистите, и феновете. Един вестник обявява, че Бербатов е най-големият трансферен провал. Друг вестник пък пише, че Бербатов оправдава всяко едно пени от платените тридесет милиона паунда. Част от феновете го освиркват. Другата част го аплодират. Върхът беше след мача срещу Лийдс в сайта goal.com, в който редакторът го беше обявил за най-слаб на терена, докато феновете го избраха за играч на мача. Моят отговор на въпроса защо едни го плюят, а други го боготворят е, че просто Берба е един от последните останали джентълмени сред простаците. Поне сред футболистите. Сред феновете все още май джентълмените сме повече. За щастие. Още по-щастлив ще бъда обаче ако джентълменският дух се върне и на терена.

Не, Бербатов няма да се покрие с кръв и пот, както го правят борбените Рууни и Тевес, но елегантността му ни напомня за какво всъщност съществува тази игра. – за да радва хората! Преди време Стренглърс възпяха нуждата от герои (в песента „No More Heroes” ). Мисля, че днес Премиършип повече от когато и да било има нужда от герои. Но не такива като Тевес и Рууни. Такива е имало, има и ще има винаги. Ние феновете имаме нужда от повече Бербатовци. За да не ни се налага да си основаваме клубове като FC United of Manchester.